От керамичните скулптури на Михаела Кръстева-Сакаян в изложбата й „Под земята“ в софийското метро „Плувецът“ на станция „Софийски университет“ за мен беше едно от най-необикновените открития. След котките, приличащи повече на хора, и пилетата, напомнящи по форма по-скоро на големи яйца с изрисувани човешки лица, тази творба на Михаела отначало ми се стори по-традиционна, разбира се, както винаги, майсторски изработена: красива глава на плувец, подаваща се над водата. Изненадата ми дойде, когато се загледах в правоъгълния син блок, който служеше за постамент на скулптурата и същевременно символизираше море, и видях, че той има малки крачка! Морето ходеше с бебешки крачета! Бях си помислила, че е море, но в разговор с младата керамичка разбрах, че за нея това е символ на самото земно кълбо. Спомена го, когато ми разясняваше техниката, с която се получава интересният ефект с глазурата на скулптурата: „Глазурата се наслоява, прави се много голям пласт от глазура, за да може при печенето да се напука, отдолу да се появи другият цвят и да изглежда хем като земното кълбо, хем като друг свят отдолу. Цветът подсказва, че много други неща се случват под повърхността“ – обясни ми Михаела. Като допълнение на онова, което ми каза, добавям нейния текст към „Плувецът“: “Изкуството изисква да си там – в превода на собствените си понятия, да плуваш гол и да не спираш, докато тялото ти не откаже. “
CERAMIC
40x22x22cm
От керамичните скулптури на Михаела Кръстева-Сакаян в изложбата й „Под земята“ в софийското метро „Плувецът“ на станция „Софийски университет“ за мен беше едно от най-необикновените открития. След котките, приличащи повече на хора, и пилетата, напомнящи по форма по-скоро на големи яйца с изрисувани човешки лица, тази творба на Михаела отначало ми се стори по-традиционна, разбира се, както винаги, майсторски изработена: красива глава на плувец, подаваща се над водата. Изненадата ми дойде, когато се загледах в правоъгълния син блок, който служеше за постамент на скулптурата и същевременно символизираше море, и видях, че той има малки крачка! Морето ходеше с бебешки крачета! Бях си помислила, че е море, но в разговор с младата керамичка разбрах, че за нея това е символ на самото земно кълбо. Спомена го, когато ми разясняваше техниката, с която се получава интересният ефект с глазурата на скулптурата: „Глазурата се наслоява, прави се много голям пласт от глазура, за да може при печенето да се напука, отдолу да се появи другият цвят и да изглежда хем като земното кълбо, хем като друг свят отдолу. Цветът подсказва, че много други неща се случват под повърхността“ – обясни ми Михаела. Като допълнение на онова, което ми каза, добавям нейния текст към „Плувецът“: “Изкуството изисква да си там – в превода на собствените си понятия, да плуваш гол и да не спираш, докато тялото ти не откаже. “
Гергина Дворецка